ДЪРПАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРПА̀Ч¹ м. Разг. Мъж, който дърпа нещо. Заедно с другите дърпачи и Петко хлебарят се порадва на събореното дърво. Т. Харманджиев, КЕД, 65.

2. Прен. Мъж, който се дърпа, не се приобщава към някого или към нещо. Той бе посетил няколко стопанства в други села, бе видял как хората са преборили дърпачите назад и сега вече живеят задружно... Кр. Григоров, Н, 166.

ДЪРПА̀Ч² м. Диал. Мъж, който много пие; пияница, смукач.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.