ДЪРТЕЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРТЀЛНИЦА ж. Диал. Пренебр. Дъртачка; дъртела, дъртофелница. Натъртена, с раздробени от друсането кокали, бабата пребледня, гушата ѝ увисна още повече и тя заохка: — Жи-и-ив да си, Иваней, спри! Осадих се. От туканка ми е по-близичко.. "Сега ще си отдъхне кобилката! — зарадва се Квасът. — И защо ли дъртелницата е тръгнала пеш, като зет ѝ има стружна? Стипца! Хр. Пелитев, ХО, 20.