ДЪ̀РТИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Разг. Пренебр. Умал. от дърт. Чичо Мито разчекна устата на коня и отсече: — Малко е дъртичък, ама нищо, ще ти върши работа. Г. Белев, ПЕМ, 90.