ДЪРТУША —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРТУ̀ША ж. Разг. 1. Пренебр. Дърта, стара жена; дъртачка, дъртела, дъртелница, дъртофела, дъртофелница. — Велислава на Мостич,.., хубавицата на Преслав си е дошла. Видях я. С онази дъртуша, леля ѝ. М. Смилова, ДСВ, 187.

2. Рядко. Дъртица (в 1 знач.). — С нея излязох — посочи тя с глава заспалото дете. — И знаеш ли вече всичко разбира и всичко говори. Като някоя дъртуша... Д. Ангелов, ЖС, 398.