ДЪХАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪХА̀ЛА само мн., ср. Остар. Бял дроб. Ако в някои случаи болните и да са прехващале от тая болест [холерата] чрез белия дроб (чрез дъхалата), то тие са стоеле много време с болни, на които стаята е била задушена. Зн, 1875, бр. 5, 69. Тя [кашлицата] е най-лошава, кога обземе дъхалата, сиреч белия дроб. Ив. Богоров, СЛ, 55.