ДЪХАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ХАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от дъхам и от дъхам се. През тънките плетени стени [на къшлата],.., се чуваше дъхането и преживянето на овцете. Д. Ангелов, ЖС, 159. След един час вече се чуваха само силните и равномерни дъхания из двайсетина здрави гърди. Само един от тях стоеше още буден. Ив. Вазов, Съч. VII, 124.