ДЪХАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ХАНИЕ, мн. ‑я, ср. Остар. Дъхане. Устните ѝ, засъхнали и останали без кръв, нервно се мърдаха от бързото и горещо дъхание. Ив. Вазов, СбНУ II, 90. Дъханието му [на болния] било тежко, късо и безпокойно. Зн., 1875, бр. 5, 80.