ДЪ̀ЩЕРКА

ДЪ̀ЩЕРКА ж. Остар. и диал. Дъщеря. Критики, укори,.., изскачаха из розовите устни и се запечатваха в нежните уши на любопитните дъщерки на баба Ева. Ив. Вазов, Съч. Х, 82. — Мамина дъщерка измъчена, дето не знае ни ден, ни нощ, пък аз, лудата, да ѝ съня прокудя заради една пустала кокошка. М. Гръбчева, ВИН, 382.

Списък на думите по буква