ДЮКЯ̀Н

ДЮКЯ̀Н м. Остар. 1. Помещение, предназначено за продаване на стоки; магазин. Шутия се облече бързо и отиде на дюкяна. Той държеше малка бакалница в съседната улица. Елин Пелин, Съч. IV, 224-225. Помещението имаше две отделения — в едното беше месарницата, в другото зеленчукът. Всъщност това бяха два малки дюкяна, съединени отсетне с врата на междинната стена. Г. Райчев, ЗК, 35. От прозореца на един златарски дюкян мамеха погледа златни гривни, брошки. Д. Спространов, С, 31.

2. Работно помещение на занаятчия; работилница. Панталонджии, сарачи и бакали затваряха дюкяните си, завъртваха ключовете и бягаха към къщите си. Й. Йовков, СЛ, 86. Яви се чума в Цариград в чаршията по абаджийските дюкяни. Д. Яръмов, БП, 121. Трябва да допълня, че имах шивашки дюкян и тъкмо за този дюкян се бяха набрали данъците. К. Видински, НСП, 22. Работилницата на Франц се помещаваше в един широк дюкян, който някога е служил за налбантница. Елин Пелин, ЯБЛ, 11.

3. Разг. Шег. Цепка отпред на панталоните. Почти винаги, когато сядаме да се храним, той ми казва да затворя дюкяна си и докато се сетя, че трябва да закопчая отпред конопените си гащи, всички се превиват от смях. К. Калчев, ПИЖ, 55.

— От араб. през тур. dükkân. — Други (диал.) форми: дюгѐн, дюкѐн, дугя̀н.

Списък на думите по буква