ДЮКЯНДЖИЙЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮКЯНДЖЍЙЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. Умал. от дюкянджия; млад дюкянджия. — Мари Дочке, чернойочке, / като мислиш да се жениш, / да не зимаш дюкянджийче, / дюкянджийче, винопийче, / че то пийе везден-дене! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 186.

— Други (диал.) форми: дюгенджѝйче, дюкенджѝйче, дугянджѝйче.