ДЮКЯ̀НСКИ

ДЮКЯ̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Прил. от дюкян. Приземието е с голямо дюкянско помещение над улицата, а етажът е с широк чардак, който отвежда към стаите. П. Теофилов, К, 51. — Той [мъжът ми] си мърмори,..: "Тю, язък за хубавия ми занаят". .. Аз какво мога да му помогна? Нищо .. Аз си зная къщната работа, а той дюкянската. Ст. Чилингиров, ХНН, 133. — По едно време слушаме, че захвана да се натиска и удря прозорчето ни на зимника, което гледа в дюканската изба. Ив. Вазов, Съч. ХII, 58.

— Други (диал.) форми: дюгѐнски, дюкѐнски, дугя̀нски.

Списък на думите по буква