ДЮЛГЀР м. Остар., сега простонар. Дюлгерин. За да запази дома от подронване, старият дядо Нойко повика дюлгери и в няколко дни цялата изба беше здраво обзидана с камъни. Д. Немиров, Б, 153.
— От перс. през тур. dülger 'дърводелец'. — Друга форма: дюнгѐр.