ДЮЛГЕРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮЛГЀРЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от дюлгер и от дюлгерин; млад дюлгер. От царя ферман довтаса / от царя и от везиря. / На Бендер кале да правят. / Писали, кого писали, / Митката напред писали, / Митката младо дюлгерче. СбГЯ, 6.