ДЮ̀ЛЕВ

ДЮ̀ЛЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на или от дюля (в 1 знач.); дюлен. Дюлевата пръчка, с която обичаше да шиба не само по ръцете, но и ненадейно по врата така, както си четеш или пишеш,.., това утро я нямаше в ръцете му. СбЦГМГ, 273. Чай от дюлеви листа.

2. Който е направен от дюля (във 2 знач.). — Ще ви черпя дюлево сладко, вчера го сварихме. Х. Русев, ПЗ, 262. Дюлево пелте.

3. Който е като на дюля. Дюлева багра.

Списък на думите по буква