ДЮЛЮМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮЛЮ̀М м. Остар. и диал. Дюнюм, уврат. Освен платата като свещеник поп Кръстю имаше двадесетина дюлюма земя, предимно лозя. Ст. Дичев, ЗС II, 337. При Куприна могила, между воденичната вода и дола.., се простираше една разлата равна нива до двадесет и пет дюлюма. Ц. Гинчев, ГК, 322. Поп Пеню купил една гора — 200 дюлюма за двесте гроша. А. Каралийчев, НЗ, 217. Обзаложила се Драгана / с нейните девет девера, / нивата да си пожъни, /../ нивата девет дюлюма. Нар. пес., СбВСт, 330.