ДЮМЀН

ДЮМЀН м. Остар. и диал. Кормило; димен.Почнал каико да се готви да се удави; бре държ .. дюмено, бре крепи го да не се удави. СбНУ ХIV, 120. На един американски кораб имало шимпанзе, което в много работи помагало на моряците. Той можял да свива и разпуща платната, въртял кърмилото (дюмена). Т. Икономов, ЧПГ, 46. Пожелаеше ли съпругът да стори нещо добро, намерваше съпругата си съгласна във всичко; .. И двамата имаха за кормило (дюмен) добродетелта. Ступ, 1875, бр. 5, 39.

— От ит. timon(e) през тур. dümen.

Списък на думите по буква