ДЮ̀НИ

ДЮ̀НИ мн., ед. (рядко) дюна ж. Хълмисти пясъчни образувания, резултат от дейността на вятъра в пустините, крайбрежията на моретата, големите езера и реки. Минавам покрай пясъчни дюни, покрити, тук-там със суха растителност и тъй красиво и чудно надиплени от вятъра, че никой скулптор не би се наел да извърши това велико дело. П. Петров, СП, 5. Над главата ми изпърха пустинна чучулига, а след нея по близката дюна притича фенек — пустинната лисичка, милото животинче с големи уши и умни очи. П. Бобев, К, 35. Додето се простираше погледът, се жълтееше просторен плаж, отделен от гората и зеленчуковите градини с безкрайни ивици дюни, обрасли с остра морска трева. П. Незнакомов, СНП, 99. Зад тази дюна се издигаше друга дюна. Зад нея друга,.. До края на света [сред пясъци]. Г. Величков, НУ, 73.

— От хол. duin през нем. Düne или рус. дюна.

Списък на думите по буква