ДЮНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮНЯ̀ ж. Остар. и диал. Свят. Но той [Реджеб] излезе от джамията със сърце натежало от тъга, от страх. Пак се разбъркваше дюнята и не за доброто на бедните люде.. — Що има, Реджеб ага? — Морабе. Пак морабе. — Що думаш... — Московецът ударил. Иде отгоре. Д. Талев, ПК, 620-621. — Тъй е, Крачан чорбаджи, душмани или аркадаши при големи отиват — и за добро, и за зло, големите при големи, малките при малки — такава е дюнята! В. Милев, РЧ, 38.

— Тур. dünya. — Друга форма: дуня̀.