ДЮСТАБАНЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮСТАБАНЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Разг. 1. За човек — който има плоски, равни стъпала на краката си. Бяхме хора от кол и от въже, изостанали набори, "неслужили", дюстабанлии, отлагани по недоразвитост и по семейни причини. В. Ченков, ПС, 86. Дядо ми бил учител по естествена история. Бил слаботелесен, дюстабанлия, но от войниклък го освободили заради диоптрите. В. Пламенов, ГШ, 19.

2. Като същ. Човек с равни, плоски стъпала на краката си. Тичащият се приближаваше, без да спира своя бяг. Носеше се тромаво — същински дюстабанлия. Огромната му коса се люшкаше като грива. Тонич, КСШ, 15.

— Тур. düztabanli. — Друга (остар.) форма: дюзтабанлѝя.