ДЮШЕЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮШЀЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от дюшек. Дали четиригодишната Рита, която всяка сутрин със сълзи на очи даваше обещания да не измокря дюшечето си,.., щеше да стане един ден някаква прочута пианистка — това не се знаеше. Д. Калфов, Избр. разк., 114. Тя [килията] беше гола и скръбна на вид — само с една постелка на сламено дюшече и стомна вода. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27.