ДЮ̀ШЕШ

ДЮ̀ШЕШ м. 1. При игра на зарове и табла — двойна шестица (6 + 6). По масите тракаха пуловете на таблите и сегиз-тогиз някой извикваше: — Дюшеш! Ха така, да те вкарам вътре... Кр. Григоров, Р, 66. Аз си бях измайсторил две фалшиви зарчета.. Аз губех малките мизи, а големите прибирах в джоба си, защото моите зарчета показваха само дюбеш или дюшеш. А. Гуляшки, ЗР, 78.

2. Прен. Разг. Голяма печалба, щастлив случай. Наистина три часа по-късно Домна постъпи, както бе намислила. Да изтърве орел като Пройчо? Тук в тая тегота такъв дюшеш не се пада лесно... Б. Болгар, Б, 142. — Аз му казах, че Добружда е свободна, и той ми напълни пазвата с круши. И петдесет лева ми даде. — Това се казва да изпуснеш жив дюшеш — ядосваше се чичо Кръстник дълго след това. Ама откъде

да знам, че този тулуп може да има и сърце. В. Цонев, ЕВ, 79.

— Тур. düşeş.

Списък на думите по буква