ДЯБАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯ̀БАМ, ‑аш, несв., прих. Остар. и диал. Дебна. Умрял бях, върнах ся назад / на мястото си тука; / но стъпвам, дябам и със страх / земята сякаш пука. П. Р. Славейков, Ч, 1875, бр. 5, 227. дябам се взаим.