ДЯВОЛЍТО

ДЯВОЛЍТО. Нареч. от дяволит; хитро, находчиво, насмешливо, шеговито. Тетин се шегува, тетка го гледа дяволито, намигва ми и почва: — Колко ще отпуснеш на децата да се порадват за Нова година? — пита тя. В. Бончева, АП, 142. Нона не му [на Галчев] отвърна, не каза нищо, не му кимна дори с глава, а както се отдалечаваше кабриолетът, гледаше го през почернялото си като въглен рамо и очите ѝ дяволито се смееха. Й. Йовков, ЧКГ, 23. — От вас човек нищо не може да скрие — дяволито се усмихна девойката. М. Марчевски, П, 241. — Познаваш го, познаваш го — малко припряно рече Митре, смигна дяволито на доктора и продължи. Д. Спространов, ОП, 317.

— Друга (диал.) форма: гяволѝто.

Списък на думите по буква