ДЯДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯ̀ДКА, ‑та, мн. ‑и, м. Разг. Пренебр. Стар човек; дядо. Всяка вечер гледах от моя прозорец как фурнаджията — един очилат дядка — смята алъш-вериша. А. Гулашки, ЗР, 52. Милан се надигна и погледна към леглото на дяда Давида:.. — Дядка, чух те нощес, че приказваше в съня си. Й. Йовков, ПК, 202. — А защо, моля ви, карате тук, а не ей там, по асфалтчето!? Там няма къде да затънете! — продължаваше дядката. Ч. Шинов, БС, 7. — Ето на — .. — сече ви още пипето, правилно разсъждавате, а сте хукнали да правите чешмички по градинките, и то със собствени средства, щуротия пълна. Мина времето на дарителите, дядка, ший си нови дрехи, пускай комбинации в тотото и си гледай здравето. Й. Попов, СЛ, 181. Опасен дядка! Цялата си пенсия, кажи го, пуска на Тото 2. Тонич, ВН, 1962, бр. 3276, 4. Нахален дядка.