ДЯДКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯ̀ДКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Умал. гальов. от дядо. — Маминка идва понякога с рейса и се връща. Разказва, че винаги баба Мира ѝ казвала новини от дядко. В. Ченков, СНД, 96. — Как си със сърцето, дядко? А. Гуляшки, МТС, 56. — В затвора има и такива дядковци като тебе — не се предаваше Мишката. Сп. Кралевски, ВО, 27.