ДЯ̀ДОВ

ДЯ̀ДОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на дядо. Вслушвах се в разговора им и долавях промяната в дядовия глас. — Ти остави тая работа — говореше сърдито дядо. Ив. Венков, ХКН, 9. — Все си мисля, че за мене ще е по-добре да се завърна един ден... Затова бих искал да те попитам: вярно ли е, че си продал дядовия имот на хаджи Ставри? Ал. Бабек, МЕ, 88. — Дий! — замахна с копралята Бойчо над гърбовете на дядовите си биволи. А. Каралийчев, В, 23. Пее дядовата ни каручка / по разцъфналата полска шир. Кр. Белев, ПЗБ, 43. Улицата съща — но не съща. / Уж на мястото

съм — а не съм: / тук я няма дядовата къща / сред тревясалия / калдъръм. Е. Багряна, НК, 1963, бр. 19, 1. Билетите за дядовите протосингелови пари мисля да са в Одеса. АНГ I, 279.

2. Като същ. дядовото, дядовата, мн. дядовите. Галено обръщение на по-стар човек към дете или към по-млад човек. — Дядо Стамате — пита Маргаритка, — имате ли много диваци в гората? — Диваци ли? — усмихва се добродушно старецът. — А... и диваци се понамирват, дядовото. Миналата неделя дойде една голяма група и изкъса всичките водни лилии. П. Незнакомов, МА, 67. — Че и ливолвер имаш! — Револвер, дядо — поправи го Митко. — Е, хайде, разведи ни из хижата да я поразгледаме. — Бива, дядовото. М. Марчевски, МП, 149. — Ти, Кандовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 137. — Я кажете ми вие, дядовите, какво ви учат даскалите в школото, питал старецът. У, 1871, бр. 11, 165. Че ютиде [дядо] на орото, / юлови са до момите, / изпъчи са на булките: / — Убав ли съм дядовата? Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 133. дядови мн. Разг. Домът и семейството на дядо (в 1 и 5 знач.). Васко стана много рано. Изми се, закуси и веднага тръгна към дядови си. Трябваше да бърза, за да завари дядо си, преди да е отишъл на дюкяна. Т. Харманджиев, Р, 160. Рядко бе стъпвал Здравко у дядови си, но случеше ли се, все се чувствуваше у чужди хора. Кр. Григоров, Н, 165. "Изнеси [Милице] вино, ракия, / да яднем, либе, да пийнем, / че ще на гости да идем / у дедови и бабини." Нар. пес., СбВСтТ, 949.

◊ В дядово Адамово одеяние (облекло). Книж. Ирон. За мъж — съвсем гол. Вързан за дядовия. Вулг. Неспособен, негоден, некадърен, непохватен. <Останал> от дядово Адамово време. Разг. Много стар, отдавнашен, някогашен. От дядово Адамово време. Разг. От много стари времена, от много отдавна. А правото според мен е туй:.., приказвайте само за онова, което от дядо Адамово време се знае, че дяволите ще ви вземат! Г. Караславов, Избр. съч. II, 182-183. Ще ме хванеш за дядовия; ще ми хванеш дядовия. Вулг. Обикн. 2 и 3 л. Не можеш да ми навредиш.

Списък на думите по буква