ДЯДУНКО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЯДУ̀НКО
ДЯДУ̀НКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Диал. Галено обръщение към стар човек; дядко. — Колкото за овеса — узрял е. (Тупа стареца по рамото с нескрита нежност.) Узря бе, ей, дядунко! Н. Хайтов, ПЗ, 78.