ДЯКОННИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯКОННЍЦА ж. 1. Църк. Дякониса.

2. Съпруга на дякон. Ако си ти момиченце / младо и зелено, / ако имаш черни вежди / и лице румено, / то ще станеш дяконница / или чорбаджийка, / па ще идеш на Божигроб / да станеш хаджийка. Л. Каравелов, Съч. I, 69.