ДЯКОНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯ̀КОНОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Църк. Който е на дякон. Той мина тихо и втората манастирска врата,.., мина край двете тополи и чукна на врачката на дяконовата килийка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 52.