ДЯЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯ̀ЛВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от дялвам и от дялвам се. След малко той огледа отрязания край на дръвцето, където прекършената сива кора се беше набърчила като човешка кожа и с няколко бавни дялвания на ножа закръгли отрязъка. А. Дончев, СВС, 146. Белѝ го и Паздеря — баджанакът му.. — за едно нищо и никакво рало. Не му е много работата — две уши и едно слабо дялване, за да влепне лемежът, ами на̀ — не може да сколаса. Ц. Церковски, Съч. III, 212.