Е —Речник на българския език — алтернативна версия
E1, мн. няма, ср. 1. Шестата буква от съвременната българска азбука, с която се означава гласният звук е, която в старобългарските азбуки се нарича ¬ñòú "ест". На етажерката стоеше стъкло с шампанизирано вино и малка тортичка, глазирана с розова захар и с извъртяна буква Е по средата. М. Грубешлиева, ПП, 126. Ако да би биле ние ученик на г. Мустакова,.., би му предложиле следующите три вопроса: 1) защо той пише в думата "пр?дмет" първия слог с ?, а втория с е. Хр. Ботев, Съч. 1929, 348. Печатно е. Ръкописно е. Главно е.
2. Фон. Предноезична широка гласна.
3. Като числ. поредно. За означаване на шестия от поредица еднакви предмети, неща. Блок четвърти, вход Е.
◊ Ѐ-двойно; двойно ѐ. Разг. Название на употребяваната в миналото буква ?; ят.
Е2, понякога удължено ее или е-е, е-е-е, частица. Разг. 1. За посочване. а) Обикн. при местоимения и наречия този, онзи, това, такъв, толкова, тъй, там, сега и др. За показване, посочване на нещо или за уточняване, конкретизиране при показване, посочване на нещо; ето, ей. — Я, маминкото, седни тука ѐ, до баба си. Ил. Волен, БХ, 127. — Ти къде живееш? — Ѐ оная колиба, крайната — отвърна Садък и отмина. Х. Русев, ПЗ, 140. Жената, като плисна още две-три шепи, отбутна кравата и се изви: — Какво се вреш, бе! Ѐ ти брод... широк! Ст. Даскалов, СЛ, 12. — А пък онази [биволица] ѐ там, в ъгъла до прозореца, дето се е замислила, видиш ли я. Ил. Волен, МДС, 157. — Ѐее! Гледай право срещу Кръстановата круша! Долното кьоше е орязано. Г. Караславов, Избр. съч. I, 192. ● Повторена или често в съчет. с ето, ей. — На̀, стъпи на тоя камък ‑..,- после тури крак на оня камък,.., оттам прескочи на острия камък, после ѐ тъй ѐ, фърли се на синята плоча. Ив. Вазов, Съч. VIII, 54. "Ще се фана и аз да поиграя ей там ѐ-е, до Донка лелина и до другото момиче." Т. Влайков, Съч. I, 1941, 45. Кой не вярва, да иде, па да види, ей го ѐ къде е Урбабинци, минеш дола, минеш Бранковци и право в Урбабинци. Й. Вълчев, РЗ, 36. — Ах, колко пари! Ей такава купчина ѐ, на софрата беше ги изсипал. Й. Йовков, Б, 22. // За посочване на предмета, който се дава, предлага или връчва някому (обикн. в съчет. с крат. лич. местоим. ти, ви, ѝ, му, им); ето, ей. На сутринта откараха воловете, а на празните ясли завързаха други, измършавели и гладни, гладни, като да не бяха видели през живота си стръкче трева. — Ѐ ти ги, да пооправиш и тях — засмя се коларят. Н. Нинов, ЕШО, 51. — Нали една тояга са ми дали! Ѐ им я! ‑..- Друго какво могат да ми вземат? Ст. Даскалов, СЛ, 383. б) За посочване, че нещо е станало току-що или предстои да стане незабавно, в най-кратък срок. — Тарилйом, чакай сега да му кажа, ѐ — извика Селямсъзът и се спусна въз него. Ив. Вазов, Съч. VIII, 78. — Сега ида от тях ѐ. Ив. Вазов, Съч. VIII, 31. — Ами... такова.. я иди до вас, та виж дали се е върнала майка ти. — Сега ѐ. Т. Влайков, Съч. II, 135. — Петстотин грошовци да ги броиш скоро, сега-сега ѐ, или ще прата Нойо да те тласне в зандана. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 152.
2. За запитване. а) В самостоятелен въпрос — при подкана на събеседника да каже нещо или да даде допълнително сведение към казаното досега. Погледите на всички бяха впити в него [Митко], примигваха от страшно предчувствие, но никой не отваряше уста, като че ли се бояха от това, което сигурно щеше да се каже. — Ѐ? — запита най-после бащата. Хр. Русев, ПС, 57. Той седна на масата без да приказва. Мария го гледаше въпросително. — Ѐ?... — попита тя най-сетне. Костов трепна, сякаш въпросът ѝ го изтръгна от онова, което още мислеше за Борис. Д. Димов, Т, 88. Райка дишаше тежко и лежеше с притворени очи.. Стамен доведе лекар: прислуша я,.., излязоха вън. ‑Ѐ, господин докторе? Г. Райчев, ЗК, 216. — Опита ли го, Тодоре? — Опитах го, опитах го, отче! ‑Ѐ? — Тънко, вкусно и рязко, рязко! Елин Пелин, Съч. I, 61. — Не си го убил. Ако си го убил, щеше да се намери. Ходи ли там? — Как да не ходих, — ходих. — Ѐ? — Няма нищо. Ни човек, ни кръв, ни нищо. Й. Йовков, ВАХ, 144. ● В съчет. с та, па, и. — Аз ще я [истината] кажа където трябва във ваша вреда!.. Всички знаят, че имате братя комунисти. — Е, та?... Гласът на Борис трепна леко, но само за миг. Д. Димов, Т, 128. — У, тате, оти да не може, — обади се Дуда, — мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията! — Е, па? — запита люто Дудин баща. Елин Пелин, Съч. V, 106. — Бях в градината на Нептуна — отвърна, като овладя с усилие гласа си, кинооператорът,.. — Е, и... — включи се с нетърпение в разговора и асистент-операторът Катеров. — Както си пребледнял,
като че ли дядката с тризъбеца си срещнал! ВН, 1960, бр. 2642, 4. б) В началото на въпр. изр. — за подсилване на въпроса. — Е, къде мислиш сега да вървиш? — попита го Бойчо. Ив. Вазов, СбНУ I, 76. — Е, как ти беше на голите дъски, можа ли да спиш? Й. Йовков, ПГ, 107. — Е, каква е тая отровна вода, бе приятелю? — полюбопитствувах пак. Елин Пелин, Съч. IV, 108. — Е, какво ще искаш? — попита най-сетне непознатият, като продължаваше да отстъпва. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29. — Е, синко, дойде си, а... Сети се за бащиното си огнище! Елин Пелин, Съч. III, 31. — Е, чорбаджйке,гости ти идем, чакаш ли ни? Д. Талев, И, 190. в) В самостоятелен въпрос — като отговор при повикване (с въпр. интонация). Димитър се навежда близо до него и ниско му шепне: — Стоиле! — Ѐ!... Й. Йовков, Разк. I, 34-35. — Яно! — Ѐ-е-е! — Хайде... Ставай! На жетва ще вървим. БР, 1931, кн. 8, 306.
3. За усилване. а) При подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва като факт или констатация; ето. — Такъв беше той тогава! Ама ѐ какво излезе от него. Т. Влайков, Съч. II, 7. — От време на време,.., току ще измучи [биволицата], тъжно едно такова,..! Нито е гладна, нито е жадна — ѐ така. Ил. Волен, МДС, 157. — Ѐ, надигра ме — признавам! — рече засрамено противницата му. Елин Пелин, Съч. I, 180. — Ѐ, дядо Гено! Сега вече пред всички мога да кажа, че познаваш. Й. Йовков, ВАХ, 11. — Ѐ, Джек, аз отивам на война. Св. Минков, ПК, 9. ● В съчет. с че. — И аз го знам, калино Вело, ама ѐ че такъв ни е бил късметът. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 217. Ѐ че и нивата трябва да се тори, па и от дома купището трябва да се треби. Т. Влайков, Съч. II, 74. б) В съчет. с така, тъй. При нежелание да се даде точен отговор. — Що се луташ из ливадите като въртоглав..? — Ѐ така, ходя — що да правя! Елин Пелин, Съч. II, 74. — Птица ли? Как птица! — Ѐ така, птица, като пиле — поясни помакът, за да разсее моето крайно изумление, — она така си вика като човек, ама не е човек. Ал. Константинов, Съч. I, 257. в) Само удължено. При наблягане на нещо, което е проявено в много висока степен или в голямо количество. А как му се искаше да ѝ продума! И нещо такова ѐ-е, хубаво, като че му бе в устата да ѝ го каже. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 48. Ние сме бедна страна и трябва да се опрем на богати държави с широк гръб, дето ѐ-е-е с години могат да ни носят. В. Нешков, Н, 60. — Това беше ѐе, преди войните; първи вкараха в селото желязно рало, плуг де, Делийските. Ил. Волен, МДС, 130.
4. За усилване. а) В началото на отговор. При подчертаване на потвърждение, съгласие, понякога с отсянка на примирение, отстъпление. — Става ли по-яко? — Е, разбира се. Калѝ се. Й. Йовков, Ж 1945, 83. — Какво ме гледаш като изтърван заек? — засмя се покровителствено кехаята. — Нали имаш момиче за женене? — Е... имам — заеква Мустафа. Б. Несторов, СР, 14. — Харни люде ли са тия, Мирче и Кузо? Сговорни ли са, щом обща работа ще работите? — Е, люде като люде. Ами и те искат да изкарат по некой грош. Д. Талев, И, 320. Е, мъчно ѝ беше на мама, че не виждахме бяло млекце в котлето, но нали не дирехме чужд добитък за оран или за дърва да си докараме... Кр. Григоров, ОНУ, 35. — Ти на младини беше също като него. Едър, бяло лице, буйни мустаци. Одрал ти е кожата! — Ѐ, син ми е, чедо ми е, то се знае, че на мене ще прилича! — и Вълко стана от пъна. К. Петканов, П, 7-8. Никога мегдан не са делили с него.. Ѐ, то без хич не е минавало... Поскарвали са се жените им за някое пиле или прасе. Кр. Григоров, Н, 136. ● В съчет. с да, добре, харно, па, че. — Хареса ли вършачката? — Какво ще ѝ харесвам! — нехайно отвърна Радулов. — Вършачка като вършачка. — Е, да. Но видя ли как влезе в село? Й. Йовков, Ж 1945, 151-152. — Че тази стая нали беше на жена ми? Аз тук я оставих... — Е да, ама ние ги разменихме. Елин Пелин, Съч. IV, 200. Помните ли колко нещо трябваше да зачеркнете в най-ранните си стихотворения? Е добре, за нещо излишно в сегашните Ви работи и дума не може да става. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 280. — Ами някоя молитва знаеш ли? — все така остро и студено я стреляше лекарят. — Е па знам, нали сме христиени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 145. — А жена ти не е ли болна? — Е па болна е, ама тя си знае цера. Щом ѝ стане лошо, легне, та полежи и ѝ мине. В. Ченков, СНД, 42. — Всички велики хора ги има снети на смъртното легло. Е, че той е жив, бай Доверчинов. Елин Пелин, Съч. IV, 138. // В съчет. с де. При подчертаване на съгласие с известно неудоволствие. — Тебе викам! Стой, или!... — и общинският стражар удари ръка на кобура си. — Е, де! Спрях! Сетне! Д. Калфов, СбСт, 39. б) При подчертаване на благодарност, за израз на благоразположение към някого или на задоволство от нещо. И тя му подаде кърпата с яйцата.. — Е, благодаря ти. Д. Спространов, С, 273. — Преди минутка ми обадиха, че ще дойдете! — каза той, като се ръкуваше. — Е, добре дошли!... П. Вежинов, НС, 27. — И во гресех роди ме мати моя, — рече Дядката и изпи чашата до капка. — Е, тъй те искам, Дядка, — рече Гаврил и го потупа по рамото. Елин Пелин, Съч. I, 23. в) При подчертаване, наблягане на покана, увещание, заповед. — Е, кажи, даскале, какво пише и кой образ е там, — попита Карагьозоолу. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. — Е, избирай де, що гледаш! Елин Пелин, Съч. V, 94. — Е, да ходим, там ни чакат. Г. Ста‑
матов, Разк. I, 69. — Е, хайде да вечеряме, па после ще видим какво още си направил. Ран Босилек, ВН, 91. — Е, не бой се! Имам с какво да се отсрамя! Др. Асенов, СВ, 111. — Е, кажете що искате от мене бре! Д. Талев, И, 495. // При пожелание. — Е, хайде, дано до един месец да свърши тая пуста война. Г. Караславов, ОХ II, 39. — Е, да спи зло под камък — кръстеше се майка му. — Барем на стари години и аз да видя хубавко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70.
5. При изразяване на възражение, несъгласие или недоволство, укор. — Махни това, ами я ме заведи в кръчмата да пийна една ракийка .. — Е, дядо, тук кръчми няма! — рече ангелчето. Елин Пелин, Съч. I, 35. — Какво има Цвета? — Една хубост! Хубост до време.. — Е, хубава работа! — учуди се снаха му. — На тия години така да мислиш! Елин Пелин, Съч. III, 115. — Истина ли е, че Вълчан спечелил делото? — Истина е. Спечели го.. — Е, иди кажи сега, че има правдина на тоз свят. Й. Йовков, Ж 1945, 205-206. — Купувал, купувал. По пет лева парчето. ‑Ее, мари, и ти — по пет лева! Какво приказваш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 107. — Кмете, а къде са учителите ви? Я ги извикай и тях!... — Не знаех... не знам дали ще дойдат... — смънка Русан .. — Е, и таз хубава! — ококори се Игнат Симов. — Нали те са ви интелигенцията? Д. Ангелов, ЖС, 34-35. ● В съчет. с де. Илиица изхлипа и скри лицето си в престилката. ‑Е, де! — смъмри я мъжът ѝ. Г. Караславов, Избр. съч. I, 338-339. — Ти ли ще станеш горски? Не ме бивало, а .. — Е, де, не се сърди. Аз на шега го рекох. Й. Йовков, Б, 19-20.
6. При изразяване на учудване, недоумение, тревога (с въпр. интонация). Черния остави багажите ни и изчезна без да продума. Е, ами сега! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Даскал Димитър. — Ако искате — няма да има никакъв ред. Петко (слисан..). — Е-е, ами тогава? П. Тодоров, Събр. пр. II, 353.
Е3, обикн. удължено ее, е-е-е, междум. 1. За изразяване на възмущение, негодувание, недоволство. — Все заедно ходят Петко и тая Гана! А пък тая заран, като ги видях един до други седнали в камиона, ее, притъмня ми! Ст. Даскалов, СЛ, 132. Е-е-е, стига си ми дрънкал! — изрева ядосано чорбаджията. — Ще си платиш ли борча? Хр. Максимов, СбЗР, 26. — Докторе, докторе! — викаше той, като дигаше високо глава. — Еее! Много закъсня бе, съсипах се да търся компания... Тук, знаеш, срещам все едни такива мутри... Г. Караславов, СИ, 73. Той [каймакаминът] изпитваше сякаш болка, когато искаха нещо от него, да направи нещо и първият му отговор биваше винаги отрицателен. — Е-е-е... остави сега! — набръчкваше той цялото си лице от досада. Д. Талев, И, 74.
2. За изразяване на одобрение, задоволство. За миг той замълча, после се обърна към момчето: — Отпочина ли си? — Е-е! — подсмихна се то горделиво. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 300.