ЕБАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕБА̀ВАМ, ‑аш, мин. св. ‑а̀х, прич. мин. св. деят. еба̀вал, несв., прех. Грубо. Разг. 1. Подигравам или разигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа; будалкам.

2. С отриц. и следв. съюз да. Не обръщам внимание на нещо, не върша някакво действие. Той не ебава да ходи пеша. Дай му и на 5 метра само с колата да ходи.

ЕБА̀ВАМ СЕ несв., непрех. Подигравам се на някого или го разигравам, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа; будалкам се.