ЕВАКУА̀ЦИЯ

ЕВАКУА̀ЦИЯ ж. 1. Организирано извозване, преместване на хора, предприятия, учреждения, институции, организации, ценности и др. от едно място на друго поради опасност от нападение или при някакво природно бедствие. За безпрепятственото провеждане на мобилизацията спомагаше масовата евакуация. От София бягаше цялото гражданство. С. Трънски, Н, 525. Стихията заливаше отново и тоя път никаква дига не можеше да я спре. Оставаше само едно — евакуацията. С. Северняк, ОНК, 38. // Временно престояване в дадено място, което е по-слабо застрашено при война или природни бедствия. В Кюстендил през дните на евакуацията за кратко време се беше оформила интересната компания от тези професори специалисти, Кирил Цонев и мен. Е. Каранфилов, Б III, 191.

2. Организирано извозване на въоръжение, бойна техника, пленници и ранени от бойното поле към тила. Медицинското отделение работи.. за изпълнение за задачите по издирване и изнасяне на пострадалите от огнището на поражение, .., извършване на медицинска сортировка и евакуация (изнасяне) на пострадалите от огнището на поражение. Н. Иванов и др., ГО, 170-171. // Изтегляне на войски от заемани от тях територии.

3. Мед. Изтегляне течното съдържание на гнойник, киста и др. чрез пункция или чрез разрез.

— От лат. evacuatio 'опразване'.

Списък на думите по буква