ЕВАНГЕЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕВА̀НГЕЛИЕ, мн. ‑ия, обикн. членувано, ср. 1. Част от Новия завет на Библията, състояща се от четири книги, както и всяко от раннохристиянските съчинения, в които се разказва за земния живот и учението на Исус Христос. И тъй като някогашното му обръщение в протестанството беше го запознало с евангелието и с книгите от Вехтия завет, той изпъстряше речта си с цитати и вземаше тона на пророк. Й. Йовков, ПК, 164. Другарите му, които знаеха, че е невинен, го закачаха; той, без де се обиди, отговаряше им с текстове от евангелието. К. Величков, ПССъч. I, 125. Пък нали и в евангелието е казано: като имаш две ризи, дай едната на ближния си. К. Калчев, ПИЖ, 83. След това донесе евангелието на коптите и запита защо това и още много други евангелия не са били утвърдени от християнската черква и защо са останали за употреба само четири евангелия. Й. Вълчев, СКН, 260. Апокрифно евангелие. // Ед. и мн. Всяка от тези книги от Новия завет. Вестите за Исуса, изложени в четирите канонични евангелия, не ни дават подробности за физическия и духовен лик на Исуса и всички негови дела. Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 7, 250. Евангелие на Лука.
2. Тази част от Библията като отделна, самостоятелно подвързана книга, том. Там свика членовете на разстроения комитет, разпали ги с огненото си слово и ги поведе право в манастира, дето игумен Натанаил ги закле над евангелието и благослови възобновения комитет за въстание. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 7. В ръцете си носеше малко евангелие, подвързано с кадифе и обковано със сребро. Й. Йовков, Ж 1945, 145. Маса е стъкмена там посред / и върху нея са поставени наред / евангелие, кръст и сабя... П. П. Славейков, Събр. съч III, 61.
3. Откъс от тези книги, който се чете при черковна служба. — И на черкова ще ходим. Довечера дванайсет евангелия се четат. Й. Йовков, А, 92. Пристъпи [Димо] и застана пред първия свещник.. Стоеше като на тръне и слушаше евангелието. К. Петканов, МЗК, 44.
4. Прен. Нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висш принцип. Звучно и дълбоко, то [словото на Яворов] постига своето съвършенство в тая чудна книга — "Подир сенките на облаците"..; живата българска реч, музиката на поетическото слово трепти в тая книга, евангелие за българските поети. Н. Лилиев, Съч. III, 15. Павел се поразмърда на стола,.. и припряно каза: — Знаем, знаем, че това е твоето евангелие — делото, работата. Д. Спространов, С, 164. Опиянен от чудните си думи, / повярвал съм, ще понесеш и себе си и мене / .., / към дивни острови, разперили зелени палми, — / където хората са като ангели добри / и любовта е тяхното евангелие. Е. Багряна, ЗМ, 77.
◊ Както дявола чете евангелието. Разг. Неточно, неправилно, изопачено; както ми изнася. — Но ти четеш това, както дявола чете евангелието! — викна Ботев. Ст. Дичев, ЗС II, 444. Туй на други поп евангелие. Диал. Като възклицание, за да се посочи, че нещо не се отнася до мене, не ме засяга, не ме интересува. Чета (прочитам / про‑
чета) <(едно) конско> евангелие някому. Разг. Обикн. в св. Карам се на някого, съдя някого и го наставлявам. — Слушай, бе дете, ти не знаеш ли, че това е кражба, че нарушаваш закона? — почна да ме мъмри пъдарят. — Какво му четеш евангелие! Няма да го оправиш. Г. Белев, ПЕМ, 62. — Сега и него ще трябва да чакаме.. — Утре ще му чета едно конско евангелие, та да знае, че в тази къща има ред! Г. Караславов, ОХ III, 28. Приставът, след като ми прочете цяло евангелие, строго каза: — За случая има две наказания. Г. Белев, ПЕМ, 98.
— От гр. εа̀αγγ?λίον 'блага вест'.