ЕВАНГЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВА̀НГЕЛСКИ¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до евангелието, който е свързан с евангелието. Около евангелския текст за птиците Константин Философът построяваше защитата си на българския език. Й. Вълчев, СКН, 553. — Аз отивам при планината, а ти чакаш планината да дойде при теб — Яков се засмя... Анастаси направи смутен жест. — Евангелските истини не са за мен — измърмори той. Ем. Станев, ИК I и II, 60. Богородица бързала да стигне в града, но не успяла, та родила пред градските порти.. Несъмнено тука трябва да се съзира евангелския разказ за пътуването на Йосифа и Дева Мария за Йерусалим. Хр. Вакарелски, БР, 1931, кн. 4-5, 137. Наред с традиционните евангелски сцени на южната стена, току до западния ѝ край, са изобразени ктиторите на църквата. Ст. Михайлов, БС, 154. Евангелска притча. // Който се проповядва от евангелието. — На земята ще спя, но оказион не приемам! — упорствува Беба .. Тогава майката се намесва .. и я съветва с евангелска кротост: — Ех, и ти Софче, каква си! Недей приказва така, да съдиш баща си! Св. Минков, РТК, 114-115. Хубаво нещо е да прави човек добрини,.. Това е дело не само евангелско, християнско, но още и човещината тъй го изисква. Ил. Блъсков, ПБ II, 46. Евангелска добродетел.

ЕВА̀НГЕЛСКИ², ‑а, ‑о , мн. ‑и, прил. Евангелистки. — Бе ний не правим евангелско братство, а комуна, и туй трябва да се разбере! А. Гуляшки, ЗР, 252. Силна пропаганда са прави против Росия от евангелските проповедници. НБ, 1877, бр. 62, 241. Евангелска църква. Евангелски пастор.

ЕВА̀НГЕЛСКИ. Нареч. от прил. евангелски¹. Обикн. в съчет.: По евангелски. Според евангелието, както в евангелието, както учи евангелието. Баба се настрои съвсем по евангелски и даже повика веднъж Филчо у дома и му даде шепа орехи да яде и да я споменува. К. Калчев, ПИЖ, 83. — И ето, избирай между красивото, хуманното, направи революция без насилие, без кръв, по общо споразумение, евангелски. Направи я без злоба, без омраза, без гняв, без жестокост. Не ще можеш. Ем. Станев, ИК I и II, 511. Повечето от старите членове говореха и отговаряха сѐ по евангелски: не трябва да хвъргаме бисер пред свинете, не си струва за такъв развален, похабен син да харчим. Ил. Блъсков, КУ, 10. Главното

стремление на богомилите, в което сички без изключение са съгласяваха — беше да живеят по евангелски. Р. Каролев, УБЧИ, 90.