ЕВЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀВЕТ частица. Остар. и диал. Да, добре. — Успя ли? — нетърпеливо го попита Бейтула бей .. — Евет, бей ефендим — отвърна Мижурко. М. Марчевски, П, 34. И с най-сладка усмивка се поклони на председателя, като му рече: — Евет, ефендим, ти имаш всякога прево... И излезе. Зл. Чолакова, БК, 126.

◊ Струвам (сторвам/ сторя, правя) евет някому. Остар. и диал. Съгласявам се винаги и във всичко с някого, обикн. който е по-силен, който има власт, за да му угодя; угод‑

нича. Събираха се спахии, бейове и чорбаджии и лютеше се пред тях Риза бег младият и те евет му струваха, ала и се бояха от Али Страшника и не пожелаваха помощ на бега да обещаят. П. Спасов, ГЛЗЗ, 27.

— Тур. evet.