ЕВЕТЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВЕТЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ѝи, м. Остар. и диал. Човек, който винаги с всичко се съгласява, който винаги казва "евет", "да"; угодник, подмазвач. "Най-много ме врънкаха малките ефендета и няколко гърчоля, еветчии в конака." З. Стоянов, ЗБВ III, 250. — Благодариме ти, свети старец, че си защитил българската чест... — взел думата Константин Груев.. — Нема да те дадеме, не си отивай! Не слушай еветчиите и измекярите на пашите! Хр. Бръзицов, НЦ, 209. И във всеки вилает се създаде съвет (меджилиш), в който влизаха като представители на раята и чорбаджиите. Ролята на тия лица .. бе повече от унизителна. В най-добрия случай те си оставаха прости еветчии. Г. Бакалов, Избр. пр, 242.

— От тур. evetçi.