ЕВЗА̀

ЕВЗА̀ ж. Остар. и диал. 1. Капсула за задействане на огнестрелно оръжие. Той беше въоръжен с пушки белгийски, които се пълняха из устата и се паляха с евзи. Ив. Вазов, Съч. VI, 99. Много от пушките бяха старовремски, с евзи, с кремъци, и се пълнеха откъм устието на цевта. Д. Талев, И, 539. Маданджията бавно отмести поглед и видя как третия хайдутин измъква пищова от поясока на файтонджията.. Ала хайдутинът само наплю евзата и върна пищова. А. Христофоров, А, 316.

2. Съставна част на лекарства, багрило и под.; дрога (Н. Геров, РБЯ).

— От араб. през тур. evza.

Списък на думите по буква