ЕВИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀВИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от Ева — първата жена в света според библейската легенда.

◊ В евино облекло. Разг. Шег.; В евина премяна. Индив. Шег. За жена — напълно гола. Тук дами в дивна евина премяна/ вървят по морски бряг и снежна пяна/ целува жадно босите им стъпки. Ем. Попдимитров, СР, 98. Евина дъщеря. Разг. Ирон. Жена, девойка. Това се случило именно в онова време, когато Николчо захванал вече да зяпа по прозорците и да се занимава с евините дъщери. Л. Каравелов, Съч. VII, 25. Евин плаж. Разг. Специално заградено място на плаж, където се пекат и къпят само жени, обикн. без бански костюми. — Тук ще стоиш, тук ще те намеря! А след пет минути да не забравиш да си облечеш ризата, за да не изгориш! — остави ме на определено място жена ми и замина на евиния плаж. Тарас, СГ, 16.