ЕВНУХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВНУ̀Х, мн. ‑си и (остар.) ‑и, м. В някои източни страни — скопен мъж, пазач на харем; скопец. Край брега се разхождаха знатни забулени туркини — сами, без мъжете си, следвани от няколко евнуси с препасани саби, готови да посекат всеки дързък мъж, който би закачил техните господарки. А. Христофоров, А, 238. Той [помощник-майсторът] беше дребно четиридесетгодишно кьосе, с гъста коса и писклив глас на евнух. Д. Димов, Т, 34. Египетският цар пристига първий,.., последван от две хиляди жреци,.., от две хиляди евнуси, и от две хиляди врачове и от две хиляди войници. И. Адженов, ВК (превод), 9. // Разш. Кастриран човек. Ако поради болестни изменения се извърши по необходимост кастриране в ранна детска възраст, половите органи изобщо не се развиват.. Тези индивиди, известни в науката като евнуси, запазват своя детски глас поради задръжка в развитието на ларинкса. Ал. Гюровски, АЧ, 313.

— От гр. εа̀νο?χος.