ЀВРИКА

ЀВРИКА междум. Възклицание, с което се изразява удовлетворение, радост, ликуване от разрешаването на някакъв проблем, при откритие, ново находчиво хрумване и под. — Ах, сетих се! — извика той с изступленно-победоносен вид, с какъвто някога Архимед беше извикал: "еврика" при откритието на физическия закон, който носи името му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 11. И най-сетне — еврика! — Имам идея! — плесна се той. — Ще отглеждаме зайци. В. Цонев, ЕВ, 33. — Еврика! Истинският Любен Каравелов! — извикаха те и го вдигнаха от стола. Ст, 1960, бр. 726, 2.

— От гр. εῈρηκα 'намерих, открих'.

Списък на думите по буква