ЕВРОПАЗАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀВРОПАЗАР м. Нов. Търг. Съвкупност от пазарите на западноевропейските страни, в частност — на страните от Европейския съюз. България е била стабилен износител на млечни продукти за ЕС през 1993 и 1994 г.. Оттогава износ на тези продукти за европазара няма. Кап., 2000, бр. 49, 23. Земеделието ни може да се моделира така, че да запази идентичността си и да намери ниша в общия европазар. ДТ, 2001, бр. 119, 4. Пътят към европазарите е отворен и за България. Д, 1993, бр. 287, 1.