ЀВТИНИЧЪК

ЀВТИНИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки и евтинка̀, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. от евтин; сравнително евтин. прил. Разг. Умал. от евтин; сравнително евтин, евтинки. Противоп. скъпчък. Татяна вече го чакаше. Беше се облякла в евтиничкия си пеньоар и беше сготвила нещо. В. Пламенов, ПА, 64. "Отсега гюловицата ще да стане малко по-евтиничка" — си помисли поп Желязко. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. Макар повечето късички, евтинички, избелелички, те [знамената] придаваха на града все пак тържествено пъстър, международен вид. М. Кремен, РЯ, 223. Той не знаеше вярно ли беше това или не, но знаеше, че доходът беше от хубав по-хубав. Наистина малко евтиничко беше зърното, но той намираше да го притъкне както му е ред. Г. Караславов, СИ, 92. Купете на детето едни евтинки обувчици за лятото. △ Евтинка рокля. Евтинко якенце.

Списък на думите по буква