ЕВТИНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВТИНЍЯ, мн. няма, ж. 1. Разг. Състояние на пазара, когато стоките се продават евтино, на много ниски цени. Противоп. скъпотия. Малкото пари, които [Каблешков] беше успял да спести, даваха му възможност, при общата евтиния, да води един почти охолен живот за онова време. К. Величков, ПССъч. I, 97. А бяха години на легендарна за днешното време евтиния: ведро вино от 15 литра — 2 лева. П. Росен, Сб??СЕП, 157. — Грабете, хора, грабете на безценица — крещи стар човек, вероятно бивш амбулантен търговец. — Евтиния! Евтиния!.. Спират се купувачи. Разглеждат внимателно бюфета. Започват да се пазарят... С. Таджер, ПНМ, 200. — Евтиния, друже — отговори напевно Спиро Гайтанджиев. — Двадесет и пет стотинки пари ли са? Й. Попов, ИЖП, 24.

2. Рядко. Качество на евтин (в 1 знач.). Причината на евтинията на английската сол е това: английците имат големи улеснения не само във вадянието на солта, но и в разнасянието ѝ. Т. Икономов, ЧПГ, 119. Бедността на селото обяснява и поразителната евтиния на работническата сила и ужасното положение на японските работници във фабриките. Ист. Х кл, 143.