ЕВХАРИСТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВХАРЍСТИЯ, мн. няма, ж. Църк. 1. Рел. Тайнството причастие. Богомилите отхвърляли тайнството на евхаристията от самото основание. Те отхвърляли всяко тайнствено знаменование относително тялото и кръвта Христови. ПСп, 1873, кн. 7-8, 92.

2. Църк. Обредът причестяване Павликиените строго порицавали сяка обрядност, особено сяка розкош при богослужението. Те дохождали чак дотам, щото кръщението и евхаристията извършвали без вещество на тия таинства, само произнасяли словата на тяхното установление. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60.

3. Църк. Част от литургията, при която се приготвят осветените вино и хляб за този обред.

— От гр. εа̀χαριστία 'благодарност'.