ЕГА̀

ЕГА̀ частица. Диал. Дано, нека. Тъй ден из ден, братя, животът ми стана на ад заради един пусти ямурлук. Да се продъни ега тая пуста плевенска черноглава овца, дето я изнамериха! Й. Радичков, ББ, 19. "Ега с гръсти житото да си мери" — проклинали всеки, който някому е някакво зло сторил. Сл. Петров, РКХО, 21. Молил, ега да стане каил да се ожени владиката. Нар. прик., СбНУ ХI, 92. "Стара го майкя проклела: / — Сине Татунчо, Татунчо, / като не слугуваш майкя си, / доде до гора отидеш, / ега те турци улова." Нар. пес., СбНУ ХLIII, 416. А турци си на Марко говора: / — Фала тебе, Марко добър юнак, / ега можеш Муса да погубиш, / че потепа турци по сокаци. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 51.

Ега ти запеят дългото свети боже; ега хванеш черния свят. Във 2 и 3 л. Диал. Дано умреш.

ЕГА̀

ЕГА̀ нареч.-съюз. Диал. Кога, когато, като. — Как да ти, лудо, отворя, / ега съм сама самичка. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 46. — Как да не мета и да не пея? / Ега съм чула, че си ми иде / порвоно либе с триста юнаци. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 86. Ега в неделя утрина / дошли Тодора да зимат, / Тодора са изведали, / Стояна са изписали; / Тодора са венчавали, / Стояна са припявали. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 31. Ега са са йот там [нивата] върнали, / на път срещат върли турци. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 81.

Ега го видиш, кажи му да дойде. Н. Геров, РБЯ II, 3.

ЕГА̀

ЕГА̀ междум. Разг. С крат. лич. местоим. в дат. във 2 и 3 л. За израз на пренебрежение към нещо. Ега ви колата, защо не купихте някоя по-добра марка? △ Ега ѝ заплатата, аз ако чакам на нея, ще умра от глад.

Ега ти. Разг. За израз на неодобрение, насмешка или смайване, недоумение. То е като надница — да седиш и да ти водят следствието. Хранят те. Спиш си. Ега ти. Пак ви повтарям: така мога да карам изобщо. Д. Цончев, ЛМ, 85. Ега ти филма, нищо не струва, само си загубих времето. △ Ега ти сградата! Не съм виждал друга толкова висока.

Списък на думите по буква