ЕГА —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕГА̀ частица. Диал. Дано, нека. Тъй ден из ден, братя, животът ми стана на ад заради един пусти ямурлук. Да се продъни ега тая пуста плевенска черноглава овца, дето я изнамериха! Й. Радичков, ББ, 19. "Ега с гръсти житото да си мери" — проклинали всеки, който някому е някакво зло сторил. Сл. Петров, РКХО, 21. Молил, ега да стане каил да се ожени владиката. Нар. прик., СбНУ ХI, 92. "Стара го майкя проклела: / — Сине Татунчо, Татунчо, / като не слугуваш майкя си, / доде до гора отидеш, / ега те турци улова." Нар. пес., СбНУ ХLIII, 416. А турци си на Марко говора: / — Фала тебе, Марко добър юнак, / ега можеш Муса да погубиш, / че потепа турци по сокаци. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 51.
◊ Ега ти запеят дългото свети боже; ега хванеш черния свят. Във 2 и 3 л. Диал. Дано умреш.
ЕГА̀ нареч.-съюз. Диал. Кога, когато, като. — Как да ти, лудо, отворя, / ега съм сама самичка. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 46. — Как да не мета и да не пея? / Ега съм чула, че си ми иде / порвоно либе с триста юнаци. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 86. Ега в неделя утрина / дошли Тодора да зимат, / Тодора са изведали, / Стояна са изписали; / Тодора са венчавали, / Стояна са припявали. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 31. Ега са са йот там [нивата] върнали, / на път срещат върли турци. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 81.
Ега го видиш, кажи му да дойде. Н. Геров, РБЯ II, 3.
ЕГА̀ междум. Разг. С крат. лич. местоим. в дат. във 2 и 3 л. За израз на пренебрежение към нещо. Ега ви колата, защо не купихте някоя по-добра марка? △ Ега ѝ заплатата, аз ако чакам на нея, ще умра от глад.
◊ Ега ти. Разг. За израз на неодобрение, насмешка или смайване, недоумение. То е като надница — да седиш и да ти водят следствието. Хранят те. Спиш си. Ега ти. Пак ви повтарям: така мога да карам изобщо. Д. Цончев, ЛМ, 85. Ега ти филма, нищо не струва, само си загубих времето. △ Ега ти сградата! Не съм виждал друга толкова висока.