ЕГЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀГЕР м. Воен. Войник от специални пеши или конни стрелкови полкове в някои армии. Пръв в Кюстендил бе влязъл фелдфебелът Михей Иванов, а след него капитан Базилевски, командир на първи батальон егери, и полковник Ертел, командир на Четвърти харковски улански полк. ВН, 1958, бр. 2032, 4. — Ох, горко, горко! Ние сме изловени, избесени и изсечени! Няколко хиледи хусаре, драгуне и егере скачат по синора и залавят тесните пролезе. Н. Бончев, Р (превод), 55.

— От нем. Jäger.