ЕГЛЕНДЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕГЛЕНДЖЀ, мн. няма, ср. Диал. Забавление, развлечение, занимавка. — Хем нищо няма да работиш. Е, от време на време може да отиваш на някоя постройка — да не забравиш занаята, за еглендже. Д. Спространов, С, 161. Аз погледнах на избитите мухи.. — Бе, остави се — каза той, — .. не зная как съм се научил на това еглендже, което ми е като да тегля броеници. Ил. Блъсков, ДБ, 36.

— Тур. eğlence.