ЕДВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДВА̀ и (разш.) едва̀м нареч. 1. С усилие, с мъка, с труд. Той сигурно вижда моето опасно положение и смята, че е по-добре да се отърве от мен. Още повече, че аз едва се мъкна. Л. Стоянов, Х, 33. Бурята беснееше немилостиво и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър. Елин Пелин, Съч. III, 78. — Откъде взема пари тоя народ. Ние със Спиро едва свързваме двата края. М. Марчевски, П, 150. Пенко мръщеше вежди, стискаше устни до болка и едва сдържаше сълзите си от отчаяние. П. Здравков, НД, 190. В гласа на Галчева имаше не само настойчива молба, а и едва сдържано вълнение. Й. Йовков, ЧКГ, 195. В предсмъртен час старикът белобрад, / оплискан с кръв, повдига се едвам. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 62.

2. За посочване на съвсем слаба проява на действие, явление или признак; в съвсем слаба степен, съвсем слабо. На поздрава на Гроздана той едва кимна с глава. Й. Йовков, Ж 1945, 43. Гумените колела едвам докосват земята. Ние летим. А. Каралийчев, ПГ, 170. — Гробът непогледван, хусарски гроб — продънил се е и буренясал — едвам личи. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Нежен и мил, тоя поет сякаш не е от мира сего. Тихи съзерцания, тънки едва доловими нюанси на настроението. Г. Бакалов, Избр. пр, 368. — Часовите стражари с байонети в гърба ми въведоха ме в широка тъмна стая, дето едвам мъждееше от стената една ламбица. Ив. Вазов, Съч. IХ, 168. И старата баба, що едвам се люшка, / носеше куршуми във свойта пола. Ив. Вазов, Съч. I, 178. ^● Удвоено едва-едва (едвам-едвам). За усилване. Матея и сега не погледна дяда Моска, но гледаше Сарандовица и едва-едва се усмихваше. Й. Йовков, ВАХ, 85. Другите хижи едва-едва прозираха в здрача. Ст. Загорчинов, ДП, 75. Вятърът шумеше горе във върховете на дърветата, а по влажната ми кожа лазеше едва-едва доловим дъх. А. Дончев, ВР, 253.

3. При количествени думи и изрази — за означаване, че посоченото количество е съвсем малко, недостатъчно. Третия ден се явиха на блока едва стотина души. Ст. Марков, ДБ, 509. Едва десетилетие и половина бе минало от освобождението на България. Г. Бакалов, Избр. пр, 291. Той, момче едвам на десет години, бе даден за прислужник в току-що основания манастир Света Троица. Елин Пелин, Съч. IV, 84. По онва време Левски е едва 14-годишен юноша. Ив. Унджиев, ВЛ, 37.

4. Обикн. при обстоятелствени пояснения за време: а) За означаване, че посоченият момент се схваща, възприема като твърде късен, че до момента на извършване на действието е изминало или ще измине твърде много време; чак. Свободата още не беше извоювана, борбата едва сега започваше. Д. Талев, И, 248. — Виждам я — каза глухо той [Момчил] и едва сега погледна Елена с края на очите си. Ст. Загорчинов, ДП, 175. По една погрешка в хотела вашето мило

писмо от 16 того ми се връчи едвам днес. Ив. Вазов, ПЕМ, 29. Същият следобед трябваше да отида по служба в една от дружините. Върнах се едва привечер. П. Вежинов, НС, 16. Никога по-рано той [Руси] не беше споделял с дъщеря си своите грижи. Та нали тя едва след два месеца щеше да е на петнайсет години. П. Спасов, ХлХ, 125. б) За означаване, че от посочения момент до момента на говоренето е изминало твърде малко време, че действието се е извършило твърде скоро. Боите изглеждаха тъй светли и пресни, като че бяха сложени едва вчера. Й. Йовков, Ж 1945, 93. Чумата бе минала по тия места едва преди няколко месеца. Д. Талев, ЖС, 22. До нея седеше по-младата снаха Мита, женена едвам преди година. Й. Йовков, Ж 1945, 32.

5. За означаване на непосредствено предшестващо действие по отношение на действието в следващото изречение; току-що. Едва седнали, оркестърът наново засвири танго и момичето задърпа братовчеда си да танцуват. М. Грубешлиева, ПИУ, 203. Нейко тръгна пак, но едва направил няколко крачки, отново се спира. Й. Йовков, Ж 1945, 77. Но не оставихме ний на мира дремливите хълмове. Едва ехтенето от първия гръм изчезна в пространството, гръмна втора пушка. Ал. Константинов, Съч. I, 256. Едвам се беше отдалечил калугерът и на полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Едвам ми донесоха кафето, зададе се насам един господин. Ив. Вазов, Съч. Х, 143.

◊ Едва ми кожата костите държи. Диал. Много съм слаб, отслабнал, може скоро да умра. Едва (едвам) се държа (крепя) на краката си; едва (едвам) се държа на нозете си; едва (едвам) ме държат краката ми; едва (едвам) ме държат нозете ми. Разг. Съвсем съм отмалял, отпаднал, нямам никакви сили. Мнозина по изнурените си лица се познаваха, че бяха жестоко бити и изтезавани, едва се държаха на краката си. К. Величков, ПССъч. I, 6. Делигеновчето беше посърнал, сгърчен, грохнал и едва се крепеше на краката си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 24. Той [Урумов] мина през хола и отново влезе в кабинета си. Чувствуваше, че краката му едва го държат, полегна бавно на кушетката. П. Вежинов, НБК, 394. Едва се побирам / побера в кожата си. Разг. Много съм ядосан, разгневен и дълго не мога да се успокоя или примиря с нещо.

? Едва ли сложна частица. За изразяване на съмнение в нещо, липса на пълна сигурност в нещо; надали, кой знае. — При него ли ще гостуваш? — Не зная, но — едва ли. Не вярвам. П. Спасов, ХлХ, 323. — А можеше ли все пак по някакъв начин човек да се покатери горе? — Едва ли, господи подпоручик. П. Вежинов, НС, 134. "И някога за път обратен / едва ли ще удари час." П. К. Яворов, Съч. I, 60. Старата не ще изтрай, / либето ще ме прежали; / ще прежали, то се знай, / но другарите — едва ли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 103. Едва (едвам) <ли> не сложно нареч. Означава, подчертава, че съвсем малко не достига до пълната проява, реализиране на някакво действие, качество и др. Те хулеха Драгота, хулеха се помежду си, едва не се сбиха. Й. Йовков, СЛ, 44. Старият мълчеше, поглеждаше недоверчиво под гъстите си вежди и последният път едва ли не го изпъди. Кр. Велков, СБ, 135. Кина не изтрая на майчините си укори.., тя избяга при Калина, пристана му. Димовица едва не полудя от мъка. К. Петканов, МЗК, 177. Брегът беше отвесен; по никой начин не можех да се задържа на него и едва не паднах в реката. Ем. Станев, ЯГ, 23. Селеник (Солун) е пълен с българе, едвам ли не наполвина с гърците. НБ, 1876, бр. 7, 27.

— Други (диал.) форми: едва̀й, о̀двай.