ЕДВАЩО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДВА̀-ЩО и (остар.) едва̀м-що нареч. 1. За означаване, че действието се е извършило съвсем наскоро, непосредствено преди момента на говоренето; току-що, едва. Слънцето едва-що изгряло, отражаваше се в купола на църквата и в обърнатите към изток прозорци. Ал. Константинов, БГ, 120. — Думат, че под осемнайсет не вземали — забеляза тихо бащата,.., — а ти едва що стори седемнайсет. В. Геновска, СГ, 317. Не плача задето безрадостен, пуст и прекършен / без тебе животът ми дълг ще е само и бреме: / задето денят ми , едва-що наченал, се свърши / и никаква празна утеха не носи ми времето. Е. Багряна, ВС, 67. Едва-що бе преминала голямата чума в лято 1833, която лежа дълго, като тъмна отровна мъгла, над цялата страна. Д. Талев, ЖС, 7. Звездите блещукаха на високото небе и ся виждаха като че ся усмихват на величествената луна, която едвам-що ся показала. В. Друмев, НФ, 47.
2. Рядко. С усилие, с мъка, с труд; едва. Една вечер срещна Иван / Ружа край реката. / .. / Дигна очи, погледна я, / нещо го засече: / — Тебе чакам, мила Ружке — / едва-що изрече. Ц. Церковски, Съч. II, 262.
3. За означаване на непосредствено предшестващо действие по отношение на действието в следващото изречение; току-що, едва. Но едва-що отвори вратата и остана като закован на прага: до кръглата масичка по средата на стаята,.., седеше непознатата девойка. Д. Ангелов, ЖС, 176. Едвам-що слезли на пристанището, агентите веднага ни откарваха като добитък към бараките, които служеха за работническа борса. Г. Белев, КВА, 278. Благодетелний ми отче! Едвам-що прочетох първия ред на отеческото Ви писмо,.., подпаднах в едно извънредно удивление и смайване. С. Попов и др., ТБП, 19-20.
◊ Едва-що не; едвам що-не. За означаване, че е имало голяма въроятност нещо да стане, съвсем малко е оставало нещо да се случи, да се извърши някакво действие. От миризмата на тютюна му се зави свят и едва-що не падна. М. Грубешлиева, ПИУ, 281. Пред себе си напипа гърбовете на няколко мъже. Обърна се назад и едва-що не си пъхна пръстите в устата на други съседи. Ал. Бабек, МЕ, 127.